разнебитвал съм

Речник на българския език

1. разнебитвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разнебитвал съм е производна форма на разнебитвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разнебитвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разнебитвал съм е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разнебитвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разнебитвал съм е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).