разнебитвал е

Речник на българския език

1. разнебитвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнебитвал е е производна форма на разнебитвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разнебитвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнебитвал е е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разнебитвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разнебитвал е е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).