разнебитвало

Речник на българския език

1. разнебитвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разнебитвало е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разнебитвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разнебитвало е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разнебитвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разнебитвало е производна форма на разнебитвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разнебитвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разнебитвало е производна форма на разнебитвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).