разнебитвали

Речник на българския език

1. разнебитвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разнебитвали е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разнебитвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разнебитвали е производна форма на разнебитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разнебитвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разнебитвали е производна форма на разнебитвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разнебитвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разнебитвали е производна форма на разнебитвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).