размъквал

Речник на българския език

1. размъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размъквал е производна форма на размъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размъквал е производна форма на размъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. размъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

размъквал е производна форма на размъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. размъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

размъквал е производна форма на размъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).