размотал

Речник на българския език

1. размотал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размотал е производна форма на размотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размотал — мин. деят. св. прич. м. р.

размотал е производна форма на размотая (мин. деят. св. прич. м. р.).