размота

Речник на българския език

1. размота — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

размота е производна форма на размотая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. размота — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

размота е производна форма на размотая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).