размитаха

Речник на българския език

1. размитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

размитаха е производна форма на размитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. размитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

размитаха е производна форма на размитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).