размитала

Речник на българския език

1. размитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

размитала е производна форма на размитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. размитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

размитала е производна форма на размитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. размитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

размитала е производна форма на размитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. размитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

размитала е производна форма на размитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).