размиришело

Речник на българския език

1. размиришело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

размиришело е производна форма на размириша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. размиришело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

размиришело е производна форма на размириша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).