размило

Речник на българския език

1. размило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

размило е производна форма на размия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. размило — мин. деят. св. прич. ср. р.

размило е производна форма на размия (мин. деят. св. прич. ср. р.).