размиел

Речник на българския език

1. размиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размиел е производна форма на размия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

размиел е производна форма на размия (мин. деят. несв. прич. м. р.).