разлюлял е

Речник на българския език

1. разлюлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлял е е производна форма на разлюлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлял е е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).