разлюляло съм

Речник на българския език

1. разлюляло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлюляло съм е производна форма на разлюлея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюляло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлюляло съм е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).