разлюляло е

Речник на българския език

1. разлюляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюляло е е производна форма на разлюлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюляло е е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).