разлюляла

Речник на българския език

1. разлюляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлюляла е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлюляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разлюляла е производна форма на разлюлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).