разлюлял

Речник на българския език

1. разлюлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлял е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлял — мин. деят. св. прич. м. р.

разлюлял е производна форма на разлюлея (мин. деят. св. прич. м. р.).