разлюлявал съм

Речник на българския език

1. разлюлявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал съм е производна форма на разлюлявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал съм е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлюлявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал съм е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).