разлюлявал си

Речник на българския език

1. разлюлявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал си е производна форма на разлюлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал си е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разлюлявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал си е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).