разлюлявал е

Речник на българския език

1. разлюлявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал е е производна форма на разлюлявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал е е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлюлявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал е е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).