разлюлявало си

Речник на българския език

1. разлюлявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлюлявало си е производна форма на разлюлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюлявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлюлявало си е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлюлявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлюлявало си е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).