разлюлявало

Речник на българския език

1. разлюлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюлявало е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюлявало е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлюлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлюлявало е производна форма на разлюлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлюлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлюлявало е производна форма на разлюлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).