разлюлявал

Речник на българския език

1. разлюлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлявал е производна форма на разлюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлюлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разлюлявал е производна форма на разлюлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разлюлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлюлявал е производна форма на разлюлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).