разлюля

Речник на българския език

1. разлюля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлюля е производна форма на разлюлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разлюля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлюля е производна форма на разлюлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).