разлюлели

Речник на българския език

1. разлюлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлюлели е производна форма на разлюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлюлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлюлели е производна форма на разлюлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).