разлюлеел съм

Речник на българския език

1. разлюлеел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюлеел съм е производна форма на разлюлея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).