разлюлеел е

Речник на българския език

1. разлюлеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюлеел е е производна форма на разлюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).