разлюлеело е

Речник на българския език

1. разлюлеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюлеело е е производна форма на разлюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).