разлюлеело

Речник на българския език

1. разлюлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюлеело е производна форма на разлюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлюлеело е производна форма на разлюлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).