разлюлеели

Речник на българския език

1. разлюлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлюлеели е производна форма на разлюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлюлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлюлеели е производна форма на разлюлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).