разлюбвал съм

Речник на българския език

1. разлюбвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюбвал съм е производна форма на разлюбвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюбвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюбвал съм е производна форма на разлюбвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлюбвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюбвал съм е производна форма на разлюбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).