разлудявал съм

Речник на българския език

1. разлудявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудявал съм е производна форма на разлудявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудявал съм е производна форма на разлудявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудявал съм е производна форма на разлудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).