разлудявал е

Речник на българския език

1. разлудявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудявал е е производна форма на разлудявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудявал е е производна форма на разлудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудявал е е производна форма на разлудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).