разлудявало съм

Речник на българския език

1. разлудявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлудявало съм е производна форма на разлудявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлудявало съм е производна форма на разлудявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлудявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлудявало съм е производна форма на разлудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).