разлудявало

Речник на българския език

1. разлудявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудявало е производна форма на разлудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудявало е производна форма на разлудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлудявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлудявало е производна форма на разлудявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлудявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлудявало е производна форма на разлудявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).