разлудявала

Речник на българския език

1. разлудявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлудявала е производна форма на разлудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлудявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлудявала е производна форма на разлудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлудявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разлудявала е производна форма на разлудявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разлудявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разлудявала е производна форма на разлудявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).