разлудявал

Речник на българския език

1. разлудявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудявал е производна форма на разлудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудявал е производна форма на разлудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разлудявал е производна форма на разлудявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разлудявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлудявал е производна форма на разлудявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).