разлудувал съм

Речник на българския език

1. разлудувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудувал съм е производна форма на разлудувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудувал съм е производна форма на разлудувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлудувал съм е производна форма на разлудувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).