разлудувал си

Речник на българския език

1. разлудувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудувал си е производна форма на разлудувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудувал си е производна форма на разлудувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлудувал си е производна форма на разлудувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).