разлудувал е

Речник на българския език

1. разлудувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудувал е е производна форма на разлудувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудувал е е производна форма на разлудувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлудувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудувал е е производна форма на разлудувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).