разлудувало е

Речник на българския език

1. разлудувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудувало е е производна форма на разлудувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудувало е е производна форма на разлудувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлудувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудувало е е производна форма на разлудувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).