разлудеело

Речник на българския език

1. разлудеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлудеело е производна форма на разлудея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлудеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлудеело е производна форма на разлудея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).