разлудеели

Речник на българския език

1. разлудеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлудеели е производна форма на разлудея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлудеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлудеели е производна форма на разлудея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).