разлудеел

Речник на българския език

1. разлудеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлудеел е производна форма на разлудея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлудеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлудеел е производна форма на разлудея (мин. деят. несв. прич. м. р.).