разломял

Речник на българския език

1. разломял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разломял е производна форма на разломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разломял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разломял е производна форма на разломя (мин. деят. несв. прич. м. р.).