разломил съм

Речник на българския език

1. разломил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разломил съм е производна форма на разломя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разломил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разломил съм е производна форма на разломя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).