разломил си

Речник на българския език

1. разломил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разломил си е производна форма на разломя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разломил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разломил си е производна форма на разломя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).