разломил е

Речник на българския език

1. разломил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разломил е е производна форма на разломя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разломил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разломил е е производна форма на разломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).