разломило

Речник на българския език

1. разломило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разломило е производна форма на разломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разломило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разломило е производна форма на разломя (мин. деят. св. прич. ср. р.).