разломила

Речник на българския език

1. разломила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разломила е производна форма на разломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разломила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разломила е производна форма на разломя (мин. деят. св. прич. ж. р.).